Той е вечният красавец на Пловдивския драматичен театър. Със своите синьо-зеленикави очи и блестящи руси кичури, не веднъж е оставял дамите с туптящи сърца. Без значение дали сте го гледали като Ракитин в "Братя Карамазови", Ягос в "Мисия Отело", Димитър в "Морска сол", Иван Синебирски в "Албена", Олбънският Княз в "Крал Лир" или влюбеният Чарлс в "Чиста къща", публиката иска от Троян още и още. Завършил в НАТФИЗ през 1998г., сега, седемнадесет години по-късно ще се впуснем в едно пътешествие из неговия живот. Ето какво разказа той пред Паулина Гегова.
-Троян, ти наистина си красив мъж. Някога възприемал ли си се за секс символ?
Благодаря! Има неща, много странни неща, които съм чувал по свой адрес. Едно от тях е, че съм надут и потискащ, абе правя се на "Голяма работа". Другото е това, за което ме питаш. Всеки път, когато чуя някое от тези твърдения, се замислям и оглеждам с мисълта: Това за мен ли беше!? При всички случаи обаче, искам да кажа, че който иска да ме познава, има прости начини да го разбере, запознавайки се с мен, например. Възприемам се като изследовател и съзерцател. Смятам се за мислещ.
-Все пак, външният вид помагал ли ти е в професията?
Не мисля. Колкото помага, толкова и пречи.
-Завършил си под обучението на Надежда Сейкова. Велик театрал! Поддържаш ли връзка с нея?
Всички нейни ученици се интересуваме от случващото се с нея и помежду си – също. Но с Професора не съм така близък, като други…
-Кой е най-интересният човек, с когото си се запознавал през творческия си път?
Всяка значима среща "случила ми се" е била по време на работа. Дори със съпругата ми. Но се запознах с един много интересен човек – треньор по ски и сърф, казва се Кони. Много мой тип, като човек.
-Работил си с италианския режисьор Чинция Торини. Какво преживяване беше за теб "Дон Чочи"?
Държаха се надменно и подигравателно – целият екип. Имаха пари, които ми бяха много нужни.
-Има ли разлика между родния професионализъм и европейския?
Не, не смятам!
-Телевизията или театърът?
Театър!
-Познат си на народа и от няколко телевизионни реклами. Там няма особено актьорско майсторство. Как ги възприемаш? Като предизвикателство или забавление?
Вземам парите и бягам. Просто си върша работата.
-Дублажът. Къде се крият неговите тънкости?
Дублажът е една огромна територия, която изучавам. Интересно ми е, много научих за говоренето. Работата с гласа се оказа, че е мислене, както казва Веско Ранков. Имам още много да науча.
-Имаше период, в който преподаваше на студентите по актьорско майсторство в ПУ "Паисий Хилендарски". Това е голяма отговорност. Кое е по-трудно – да изпълняваш роля или да учиш другите да го правят?
Много изморително, отчайващо и незаплатено занимание. Борих се много за себе си, за студентите, тъй като на всички е ясно колко актьори излизат от академиите и колко се реализират.Това, което съм казвал на студентите, бих им го казал и сега: „Вярвайте! Вярвайте в себе си, в смисъла на театъра. Не се отказвайте за нищо на света и тогава, когато се успокоите и не го мислите вече то ще се е случило!“ С мен стана така!…
Цялото интервю с актьора можете да прочетете в КАПАНА.БГ
